Учебно сътрудничество

 

1. Как да разберем и използваме съвместното обучение

 

ВЪВЕДЕНИЕ 

Съвместното създаване или съвместна структура, съдържащи се в съвместното обучение, са изключително легитимни учебни процеси, тъй като няма социално включване без взаимодействие и сътрудничество. През последните две десетилетия съвместното обучение - разпространение на  преподаването/ стратегия за обучение е широко разпространено.

 

ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ТЕРМИНОЛОГИЯ


Кооперативно / съвместно обучение, взаимозависимост, доверие, разпределение на задачите, взаимодействие, комуникация, индивидуално обучение, социокултурна среда, групова динамика, работа в екип.

Съвместно обучение. Съвместното обучение е стратегия за преподаване, ангажираща малки екипи от учащи се, които притежават различни нива на компетентности. Те учат заедно, и преди всичко се учат един от друг. Ученето в сътрудничество е свързано с положителна взаимозависимост. Благодарение на съвместното обучение обучаемите осъзнават, че по-доброто представяне на индивидите води до по-добри резултати за цялата група (Johnson, et al., 2014). Често, включва специфична намеса на учителя, като по този начин се максимизира взаимодействието и ученето на обучаемите.

Как да преодолеем когнитивния дисонанс и приноса на  разнообразни знания за постигане на общи цели: Tibor Kajan

 

Процесите на обучение дават възможност на членовете на групата да учат за


  1. Как да разбираме нови концепции;
  2. Как да постигаме цели и да придобиваме ресурси;  
  3. Как да работим в разнороден екип; 
  4. Как да си помогнем за съвместно постигане на набор от предварително договорени академични или други цели
  5. Как да се разпределят и изпълняват възложените задачи;   
  6. Как да наблюдаваме и да се справяме с взаимоотношенията в най-различни групи от обучаеми 
  7. Как да подготвим публични презентации, свързани с резултатите от обучението
  8. Няма социално включване без сътрудничество. Концепцията е свързана със създаването на консенсус чрез сътрудничество между членовете на групата

Обучението в сътрудничество включва набор от процеси, стимулиращи взаимодействието на обучаемите. Всички членове на учебната група носят съвместна отговорност за резултатите от тяхното обучение.

Концепциите, свързани със съвместното обучение, са многобройни: социална взаимозависимост, социално-културна среда, когнитивно развитие, социални умения, умения за учене, групова динамика, групово обучение, индивидуалистично обучение, трансформативно обучение и др.

 


2. Учебно-преподавателска среда, базирана на сътрудничество

 
  1. предоставя сътрудничество;
  2. поддържа постоянно обучение;
  3. предизвиква вътрешна мотивация за учене;
  4. предоставя възможности на всеки обучаем да бъде успешен;
  5. допринася за развитието на социални и индивидуални умения, но също така
  6. предизвиква притеснение, тъй като изисква обучаемите да имат успех на всички етапи.

Съвместното / кооперативното обучение съществува, когато учащите работят заедно, желаейки да постигнат споделени учебни цели (Johnson & Johnson, 1999). „След това всеки ученик може да постигне своята учебна цел, ако и само ако останалите членове на групата постигнат тяхната.“ (Deutsch, 1962).

Учащите, ангажирани в група за съвместно обучение, могат да повишат самочувствието си, да разберат по-добре и по-задълбочено, както съдържанието, така и уменията, които изучават.

 

Ролята на учителя 


Методите за съвместно обучение могат да обхващат добре дефинирани процедури. Учителите, които са ангажирани в съвместно обучение, трябва да прилагат тези процедури в точна последователност и стъпки.

  1.  (1) Обучаващите се учат в малки (от 2-6) и най-разнообразни групи (в зависимост от техните учебни компетенции, възраст, пол и др.)
  2.  (2) Учителите започват своята намеса, като описват точно това, което учащите трябва да научат и трябва да могат да правят сами в реалния живот;
  3. (3) Учителите не трябва да използват технически термини, техният език трябва да е прост и да описва по ясен начин какви знания и кои компетенции учащите трябва да придобият и по-късно сами да демонстрират на другите. Обучаемите трябва да знаят какво трябва да правят, какви материали ще използват и в какъв ред. Учащите трябва да знаят какво трябва да представят като доказателство за познаването на съдържанието, така и на уменията си за учене.
  4. (4)  Групите учещи трябва да демонстрират интерактивни компетенции като лидерство, изграждане на доверие, управление на конфликти, конструктивна критика, насърчаване;
  5. (6)  Всяка група и всеки учащ трябва да имат достатъчно време, за да научат какво трябва да бъде научено;
  6. (7) Всеки учащ е индивидуално отговорен за извършването на своята собствена част от работата;
  7. (9) Обучаемите разсъждават върху общото си обучение.

Тази последна характеристика не е типична за друг метод на обучение.

 

Методи за съвместно преподаване / обучение


Методите за съвмеснтно обучение са два вида, някои са директни и следователно лесни за учене, други са по-концептуални. Едва след като бъдат усвоени, те могат да бъдат адаптирани към различни области на обучение, да се интернализират и да се използват рутинно.

 

Ученето в сътрудничество е противоположно на състезателното или индивидуалистичното обучение


Състезанието означава, че участниците работят самостоятелно или с възможно най-малка намеса от учителя. Наградите за тяхното обучение се оценяват от най-доброто до най-лошото. От друга страна, индивидуалното обучение и усилия означават, че социалната взаимозависимост между участниците е ниска. Участниците се учат без чужда помощ, има минимум взаимодействие и минимум награди, дадени на участниците според зададените критерии.

 


3. КАКВА Е ТЕОРЕТИЧНАТА ОБОСНОВКА

Съвместното обучението може да се прилага в най-различни среди и се основава на различни теории

  • Конструктивизъм: Социалното взаимодействие може да промени ученето. Членовете на обучаваната група внасят свои собствени знания, комбинират ги със съществуващите знания и заедно конструират нови знания , придавайки им значение.
  • Теория за социалната взаимозависимост. Социологът Кърт Левин изучава групи, особено малки такива и идентифицира групите като динамични образувания, които насърчават или възпрепятстват обучението. Мортон Дойч допълва, че има различни видове взаимозависимост. Когато тя се основава на сътрудничеството между членовете на групата, корелацията, между целите членовете на групата  и постигането им, е положителна.
  • Социокултурна теория на развитието. Лев Виготски представя визията си, че ученето се извършва, когато и ако учениците са в състояние да решават проблеми с подкрепата на своите връстници и учители. Те ги решават по-добре от очакваното въз основа на текущото им ниво на развитие. Освен това е установено, че положителната взаимозависимост между членовете на групата е от съществено значение за съвместното обучение (Davidson and Major, 2014; Johnson, et al., 2014).

Интересно е, че съвместното обучение използва както взаимозависимост на целите, така и взаимозависимост на ресурсите, като по този начин създава взаимодействие и комуникация между членовете на групата.

При съвместното обучение получените резултати са също толкова важни, колкото и процесът на тяхното получаване в малки учебни групи

 


4. ПРИМЕРИ ЗА ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Семейството, идентичността, традицията, обичаите, навиците, отношенията са част от нематериалното културно наследство и т.н.

 

  1. Нашето семейнo платно

Учащите се разделят на  групи от по четирима души.

Седнали около масата, те пишат за семейството си, всеки в различен ъгъл на платното.

„Групов психолог“ наблюдава груповата динамика.

След това пплатното се представя на други групи

 

  1. 18 лета

Учителят запознава обучаемите със собственото си семейство, връщайки се във времето, когато той / тя е навършил/а 18 години. Учителят трябва ясно да опише на учащите крайния продукт от съвместното обучение на обучаемите. Това трябва да бъде добре разбрано, затова той / тя дава своя собствен пример. Това интерактивно упражнение е посветено на описване на семейния произход, отговаряйки на въпросите:

    1. В какво семейство сте били възпитавани? (семейство от средна класа, семейство от интелектуалци, семейство от работническа класа, ангажирано с комунистическо движение и т.н.
    2. Какъв беше баща ви, майка ви, връзката ви с родителите ви?
    3. Кои бяха членове на вашето семейство?
    4. Живели ли сте в град или по-малко населено място?
    5. Опишете вашата къща или апартамент?
    6. Какво правехте на 18-годишна възраст?
    7. За какво се надявахте?

Учащите могат да одобрят и допълнителни въпроси.

Фото: Dušana Findeisen

Пример за учители: Погледнете снимката на семейството ми, направена, когато майка ми навърши осемнадесет години. Според вас кой кой е на снимката? Какво става? Какви са чувствата им? Свързани ли са героите, роднини ли са? Къде са те, какво са направили току-що? Къде отиват след това?

 

Инструкции на учителите за учащите:


 
  1. Включете се в групи по четирима, представете снимки на вашето семейство и учете заедно и един от друг.
  2. Проучете миналото си, особено времената, когато сте били на 18 години. Какви бяха характеристиките на тези времена във вашия конкретен случай?
  3. Разкажете на групата за вашето семейство: къде сте родени, къде сте живели, когато сте навършили 18 години, как се чувствахте. Какво възпитание получихте?
  4. Изработете Европейска книжка за онези времена и ритуали на мястото, на което сте навършили 18 години; помислете за вашата история и помислете за начина, по който ще представите своите истории публично. Структурирайте историите си, преди да започнете. Можете да използвате различни инструменти; снимка, филм, текст. 
  5. Изработете книжка; Напишете въведение, дизайн на книжката, изберете подходящи шрифтове и цветове; Добавете снимки от абитурентския си бал,  например, покажете снимка/документ, че сте завършили успешно бакалавърска степен и други. 

Създайте YouTube филм, за да разкажете за това културно наследство, което споделяте

  1. Изберете музика и звук, които да придружават вашия филм
  2. Представете филма колективно
  3. Обсъдете динамиката на групата, като използвате следния шаблон

Шаблонът показва как да се справим по-добре следващия път

Последният път

Това, което най-много ми харесa в групата беше........

Това, което най-малко ми хареса в групата, беше ......

Най-ефективните неща свързани с начина, по който групата работеше бяха......

Най- малко ефективните неща свързани с  начина, по който групата работеше бяха......

Нещата, които направих и най-много помогнаха на групата бяха............

Нещата, които направих и най-малко помогнаха на групата бяха................

Следващият път 

Хората, с които обичам да работя са .................

Ролите, които най-много ми допадат да заемам в групата са ..........

Упражненията, през които бих желал да мине групата са.........

Методите на работа, които харесвам са .............

Начинът, по който предпочитам на премине нашата среща е ........

  1. Обсъдете употребата на сегашно продължително време, използвано за описанието. На тази снимка социално най-важният герой е ---- Какво мислите за това? 

 


5. Проверете знанията си:

Прочетете следните твърдения и отбележете с вярно или грешно 

        1. Съвместното обучение е освободено от контрола на учителите

        2. Съвместното обучение предвижда размисъл над груповите процеси и груповата динамика

        3. Съвместното обучение има редица предимства пред индивидуалното обучение

          4.

Съвместното обучение трябва да бъде времево ограничено

        5. За прилагането на съвместно обучение е задължително да се разберат понятията, свързани с него.

        6. Учителят трябва да даде пример относно това, какво се изисква да правят обучаемите

 


6. ПРЕПРАТКИ

Johnson, D.W., Johnson, R.T., and Smith, K.A. (2006). Active learning: Cooperation in the university classroom (3rd edition). Edina, MN: Interaction.

Johnson, D.W., Johnson, R.T., and Holubec, E.J. (2008). Cooperation in the classroom (8th edition). Edina, MN: Interaction.

Johnson, D.W., Johnson, R.T., and Smith, K.A. (2014). Cooperative learning: Improving university instruction by basing practice on validated theory. JournAl on Excellence in College Teaching 25, 85-118.

Love, A. G., Dietrich, A., Fitzgerald, J., & Gordon, D. (2014). Integrating collaborative learning inside and outside th iniie classroom. Journal on Excellence in College Teaching, 25(3&4), 177-196.

Vygotsky, L. S. (1962). Thought and Language. Cambridge, MA: MIT Press.

Vygotsky, L. S. (1978). Mind in society. Cambridge, MA: Harvard University Press.

"Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на тази публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява само възгледите на авторите, и Комисията не носи отговорност за съдържащата се в него информация."

Responsive image
...
...